Как се усвояват знанията, придобити по време на обучение

06.10.2016 - 11:27

В последната дискусия в Е_лаборатория се разискваше темата за подходите за творческо обобщаване на информацията от участниците в обученията. Участниците в дискусията споделиха, че те са предвидили този етап от обучението със специялни обобщителни сесии, с които се затвърждават вече придобитите знания.

            Ученето и обучението в неговото цялостно разбиране отдавна привлича вниманието на изследователи от различните области на знанието. Отделните негови аспекти се изучават от много науки: гносеология, психология, физиология, логика, социология, биология, кибернетика, педагогика, хигиена и други. С това може да се обясни твърде голямото разнообразие от определения за същността на ученето.

            Обучението е една от формите за познание на обективната действителност. То е сложна и многостранна дейност, в процеса на която обучаваните под ръководството на обучителя/лектора опознават доказания опит в сферата на обучението.

            Въпросите за същността и структурата на ученето са предмет на изследване от много автори. Особено голямо разнообразие от теоретически концепции за ученето има в западната психология. По-важни от тях са: асоционизъм, теория за понятийните структури, бихейвиоризъм, гещалтизъм, теория за интериоризацията и други. Значителни постижения при изучаване на психологическите особености на ученето в процеса на обучението има руската психологическа наука. Въпросите на теорията на ученето се разработват задълбочено от такива видни психолози като Д. Н. Богоявленски, Н. А. Менчинска, Е. Н. Кабанова-Мелер, П. Я. Галперин, Д. Б. Елконин и други.

            Така например сред закономерностите на мисловната дейност, проявяващи се при усвояването на знанията, много психолози (Д. Н. Богоявленски, Н. А. Менчинска, Г. С. Костюк и други) разглеждат на първо място особеностите в развитието на анализа и на синтеза. Това се обяснява с обстоятелството, че анализът и синтезът са особено важни процеси, които лежат в основата на другите мисловни операции. Изследванията показват, че развитието на анализа и синтеза се изразява не само в усъвършенстване на равнището на изпълнение на всяка една от операциите, но и в изменение на степента на съответствие между тях.

            Чрез анализа мислено или реално цялото се разлага на съставните си части с оглед на по-детайлно опознаване на неговите признаци и свойства. Анализът има две разновидности – практически и мисловен. Синтезът е мисловна операция, обратна на анализа, чрез него се съединяват в едно цяло отделните части. Анализът и синтезът са свързани, защото и най-елементарният анализ предполага синтез и обратното.

            Сравнението е често използван похват в учебната и обучителна  практика. Чрез него се установяват сходствата и различията между предметите и явленията, които се изучават. На предметите и явленията са присъщи различни свойства. Отделянето на онези, които ни интересуват в момента, става чрез абстракция – мислено отделяне на свойствата или взаимоотношенията. Конкретизацията е противоположна на абстракцията. Между тях съществува взаимна зависимост. При нея се търси проявлението или приложението на общите правила в единичното. Предметите и явленията притежават съществени и несъществени свойства и признаци. Чрез обобщението се фиксират и обединяват най-съществените черти. Обобщението е тясно свързано с абстракцията, чрез която се разграничават съществените свойства.

            С други думи казано няма единна рамка, която да може да даде отговор на въпроса за алгоритъма на усвояването и обобщаването на информацията, получена по време на учене/ обучение. На преден план излизат индивидуалните способности на обучаваните, както и желанието им за набиране на по-голям обем от информация, която да бъде подложена на анализ, а от там и на практическо приложение.