Учене чрез сътрудничество (cooperative learning) и съвместно обучение (collaborative learning) – как процедирате при поставянето на задачи за работа в групи?
Уважаеми лектори,
В научната литература, обсъждаща проблематиката за поставяне на задачи в групи, често се среща разграничаване на два подхода, които могат да бъдат обобщени като учене чрез сътрудничество и съвместно обучение. Общото между двете, което ги прави и подходящи за работата ни в Центъра, е търсенето на активно включване на обучаемите и отговорността, която те самите носят към обучителния процес, поставянето на лектора в ролята на фасилитатор на процесите и изграждането на умения за работа в екип.
При съвместното обучение всички участници работят заедно върху една и съща задача, докато при ученето чрез сътрудничество задачата е разделена между участниците в групата, които после трябва да съчетаят работата си за постигане на общ резултат. По този начин при съвместното обучение:
- обучаемите се самоорганизират;
- дейността им не е непрекъснато наблюдавана от лектора;
- обучаемите самооценяват постигнатото в индивидуален план и постигнатото от групата.
При ученето чрез сътрудничество:
- дейностите са предварително структурирани, като всеки получава точно определена роля;
- резултатът от работата се оценява;
- успехът на работата зависи от усилията на всеки един от членовете на групата.
Двата подхода имат своите предимства и недостатъци, които Ви каним да обсъдим в настоящата дискусия. Заедно с това Ви молим за мнение дали е подходящо да се апробират двата вида работа в обученията на Центъра и какъв е потенциалът им за включване в преподавателската Ви дейност.
Учене чрез сътрудничество и съвместно обучение
Изключително често използвам метода на сътрудничеството. Смятам за много полезно участниците в малката група да се самоорганизират и да работят заедно за една задача. Всичко това носи добавена стойност за изграждането на добър екип, дава повече мнения, което обогатява възможните варианти за отговор или решение на работния казус и не на последно място - много по-забавно е.
При съвместното обучение също може да се говори за много добри обучителни резултати, защото тогава гледните точки са много повече и човек може да извлече повече информация, през личната си критична преценка.
Смятам, че и двата метода имат голям потенциал и аз определено ги използвам в обученията, които провеждам.
Препоръчвам да бъдат апробирани в Центъра.
Успех!
Намирам, че ученето чрез…
Намирам, че ученето чрез сътрудничество и съвместното учене са добри методи, които като цяло ползвам в работата си, базирана на учене от опита. За мен е полезно всички обучаеми да бъдат включени активно в процеса, за да могат, както да споделят и представят своя наличен опит, така и да имат възможност при работата в малки групи да го надградят с новото знание. Понякога, ако в малката група има обучаеми, които трудно асимилират новото знание и ползват свои неефективни модели на работа, за които не разбират, че са неподходящи, може да се намали ефекта от новото знание и превръщането му в умение. За това след ползването на учене чрез сътрудничество и съвместно учене е добре да има представяне и споделяне в голяма група, за да може преподавателят да направи обобщение и да акцентира правилните решения.
Здравейте, Аз нямам много…
Здравейте,
Аз нямам много пряк опит като обучител, но имам много опит в директно наблюдаване на обучителен процес. Споделям напълно и двете мнения, които са в подкрепа на прилагане на методите – „учене чрез сътрудничество“ и „съвместно обучение“. Те дори са много стимулиращи за овладяване на чисто теоретични знания. Смятам обаче, че могат да се прилагат, когато вече групата се познава, както по между си, така и от самия преподавател. Най-малкото, защото той трябва да зададе условието и да разпредели „ролите“.
Моето мнение е, че методите са подходящи за дългосрочни обучения, каквито са нашите курсове за професионални обучения. В кратките семинари тези методи са по-трудни за прилагане?
Моля, колеги, правилно ли разсъждавам? Очаквам Вашите мнения по този въпроси!
ОБОБЩЕНИЕ
Преди всичко, бих искала да благодаря на колегите за проявената активност. В обобщение на дискусията и в отговор на мнението на г-жа Костадинова за приложението на ученето чрез сътрудничество в краткосрочните двудневни семинари, каквито са голяма част от обученията ни по проект „Интегрирани обучения за администрацията на пазара на труда и в социалната сфера“, бих искала да посоча, че наистина, ако участниците се познават предварително, това би улеснило учебния процес, но нека не забравяме, че тези методи имат за цел освен преки знания, по индиректен начин, да помагат за развитието на „меки умения“, като провокират самоорганизация, умения за разпределяне на задачи и др. Това е много по-трудно, ако не участниците не се познават, но и по-близко до действителната работна среда, в която, например, служителите на държавната администрация не познават лично клиентите си. Предпочитанието на г-н Минчо Николов към обучението чрез сътрудничество може би се дължи именно на високата добавена стойност по отношение на „меките умения“, тъй като при този метод обучаемите трябва да се самоорганизират, като разпределят сами помежду си ресурсите, включително и времеви, изготвят план за действие и осъществят действителната си работа по него в името на постигането на желания резултат. Това са умения, които са важни в изпълнението на служебни задачи и работата върху тях е поне толкова важна за участниците в обученията, колкото и получаването на конкретни тематични знания. Не бива да забравяме, че споделянето на опит и различни гледни точки межди представителите на институциите и организациите, работещи на пазара на труда и в социалната сфера е от особено голямо значение за успешното развитие на самия проект, защото те са в основата на интегрираността, която е отличителна черта на провежданите семинари. Именно в споделянето на опит между институциите и организациите и в култивирането и фасилитирането на умения за съвместната им работа, а не в получаването на готови знания е голямото предимство на проект „Интегрирани обучения за администрацията на пазара на труда и в социалната сфера. В тази посока според мен може да бъде тълкувано и мнението на г-жа Кръстанова, която посочва, че след приключване на работата по групи, резултатите трябва да бъдат споделени пред всички, така че да бъде извлечен максимумът от съвместната работа и в съдържателно отношение, а лекторът да използва ловко възможността да надгради знанията, които участниците вече притежават, като адаптира на момента информацията спрямо знанията и уменията на конкретната обучителна група.