Здравейте от мен!

Ще изложа мнението си само по някои от въпросите, тъй като нямам опит по всички поставени въпроси

• По какъв начин разбирате осигуряването на „достъпна среда“ за обучение и как успявате да я постигнете? Как според Вас би могло да се постигне пълноценното включване на хора с увреждания в обучителния процес посредством педагогически/методически похвати?

В общоприетия смисъл формулировката „достъпна среда“ се отнася основно за „физически“ достъпна среда. Адаптирано към нашата база ЦРЧРРИ се е погрижил за осигуряването на условия, които да позволяват на хора с физически увреждания да се обучават при нас. Учебният корпус, хотелите, ресторантът имат необходимите подстъпи, асансьори, санитарни помещения, които са адаптирани за тези лица. В Центъра имаме и „виртуална“ алтернатива на обученията и според спецификата на темата / респ. специалността и състава на групата може да се използва он-лайн формата на обучение. Освен това добра алтернатива на услугите на ЦРЧРРИ са дигиталната библиотека, форум за комуникации между лектори, курсисти и т.н. Така че в този аспект сме осигурили необходимата „достъпна среда“.

Въпросът обаче, е разширен по отношение на прилагането на педагогически / методически похвати за приобщаване на хора с увреждания. Според мен от съществено значение е спецификата на увреждането, за да може да се даде по-конкретен отговор.

• Какви техники биха могли да бъдат използвани за осигуряването на подкрепящо общуване между хората от уязвимите групи и в частност такива с увреждания с останалите участници?

Всички техники, които осигуряват изграждането на доверителна връзка между участниците, са подходящи. Отработването на такива техники обаче, задължително върви с изградена култура и самосъзнание и съпричастност за адекватно отношение към хората с увреждания.

• Как според Вас биха могли да се използват новите информационни и комуникационни технологии в подкрепа на успешното обучение на хора с увреждания? Дайте примери, които биха могли да бъдат адаптирани към спецификата на курсовете, предлагани от ЦРЧРРИ.

Това, което ни е по силите, в Центъра се прилага. Изкуствен интелект, роботи и т.н все още е в сферата на нереалното за бюджета на Центъра.

• Моля, споделете успешни практики от собствения си опит като лектор в Центъра (или от други места) по отношение на адаптирането на учебния процес в случай на включване в групата на човек с увреждане.

За съжаление тук нямам конкретен опит.

• Желаете ли допълнителна подкрепа от страна на Центъра в методическо и ресурсно отношение? Моля, дайте конкретни предложения как бихме могли да съдействаме за по-успешното обучение на курсисти с увреждания.

Този въпрос също съдържа специфика, на която не мога да отговаря.

Ще съм любопитна преподавателите с опит какво ще споделят по последните два въпроса....

Когато говорим за хора, които имат потребност от повишаване на своите знания и умения, не бих ги разделила на хора с или без увреждания. Просто бих говорила за хора, които са мотивирани да учат и такива, които не са. 

Естествено е, че интелектуалните затруднения биха създали трудности пред вкючването в определени курсове, но според мен, съдържанието на обучението трябва да бъде съобразено с целевата група, за която е предназначено. Т.е. - ако обучаваме хора с интелектуални затруднения - ще им предложим адаптиран материал и ще си поставим цели, които са съобразени с техните възможности и потребности. Както и ще използваме подходящи методи и техники за обучение. Не би трябвало да съществува никакъв проблем и ограничения да включим хора с физически увреждания в обучения от всякакъв характер - те биха могли да работят и семинарно, и в онлайн среда. Особено онлайн средата, при която не се изисква предвижване в пространството, дава неограничени възможности да бъдат включени много участници от близки и далечни населени места, без оглед на техните физически възможности. Важно е обаче, лекторът да създаде разбираем и комуникативен материал, като използва разнообразни интерактивни подходи и стимулира участниците чрез интересни дискусии и съдържание.

Няма съмнение, че всички трябва да имаме равен достъп до обучението, но за да се случи това - средата трябва да бъде достатъчно адаптирана към потребностите на обучаемите: да имат умения да ползват компютър, онлайн платформи, средства, чрез които да чуват и виждат преподаваното съдържание, ако имат зрителни или слухови увреждания. 

Останалото е мотивация.

Определено съм съгласна с тезата, че достъпността на обучението не е само в осигуряването на достъпна архитектурна среда. Като преподавател в курсовете по „Озеленяване и цветарство“ трябва да отбележа, че при нас физическата активност и издръжливост безспорно има много по-голямо значение, отколкото в други специалности. Заедно с това обаче, опитът ми като преподавател в Центъра показва, че дори в такива случаи, приемането в групата от страна на курсисти, администрация и преподаватели е това, което има водещо значение.

В група, която водех, имаше курсист с физическо увреждане, но с огромно желание да бъде полезен, да оползотвори времето си и да учи. С подкрепата на ръководството и колегите си, той се включи безпроблемно към обучителния процес и практическата работа. Подготвихме специфични, изпълними задания за него и благодарение на техническите си познания и интереси той се превърна във водеща фигура при създаването на напоителна система за растенията. Всички останали се обръщаха към него като „специалист“ в тази област. Интегрирането му в групата никога не е стояло под въпрос. Колегата се включваше и в интензивните разходки по паркове и ботанически градини. Извън учебния материал, това някак направи всички останали по-загрижени и сближени, съпричастни към проблемите на един човек с увреждане. Това донесе радост за целия колектив и помогна за осъзнаване на приноса, който всеки един човек може да има в общата работа. В днешно време приемането на различните хора и образуването на колектив е полезно за всички нас и трябва да бъде част от всяко едно обучение.

Здравейте, много Ви благодаря за високата оценка, подкрепата от страна на администрацията на ЦРЧРРИ е много важна за мен.

Не мога да се похваля с голям, че дори и какъвто и да е опит с младежи с увреждания, един или двама човека за 14 годишна практика в Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи. Минималната практика, която имам показва, че възможността на човек в такова състояние да се справя, зависи от индивидиалните сила, интереси и мотивацията му да преодолява съществуващите затруднения. Проблемът е сериозен и отговорен и осигуряването на достъпна среда е само техническата страна на въпроса. От най-ранна детска възраст е много важно да се вдъхне вяра, че от тях зависи да се справят и да преодоляват трудностите, самочувствие, че могат да се справят въпреки всичко и самото справяне ще им носи радост, интерес, които да им дава сили да преодоляват трудностите. Доста сложно е преодоляването на психологическия проблем, който предполагам съществува, но определено, индивидуалната мотивация е от съществено значение за преодоляване на проблемите и намиране на подходящо място в живота.

Смятам, че информационите технологии предлагат голяма възможност за хора с увреждания. От една страна, възможността за дистанционно обучение, а от друга усвояване на различни приложни програми MS Word, MS Excel, MS Power Point, програми за предпечатна подготовка, програми за графика и др. и използването им в различни сфери на живота. Това е възможност за работа от вкъщи.

Също ми се струва, че може би, обучението и включване на хора с уврежданния в трудовия процес трябва да се решава и с непосредствена комуникация с работодателите, които са в състояние да предложат такива възможности, защото могат да се обучават и за извършване на практическа работа, при положение, че заболяването позволява това.

Взимането на правилни решения, избиране на подходящо обучение е свързано и с изследване на съществуващото състояние на нещата, къде и с какво се занимават хора с увреждания, как се справят, какви трудности срещат, от какво се нуждаят, какво биха препоръчали за решаване на проблемите си.

Препоръчително е да се разработи специална програма за хора с увреждания, в зависимост от конкретното им състояние като се помисли за удължаване на времето за подготовка, ако е необходимо или да се провежда индивидуално обучение.