Настоящата тема е фокусирана върху игровите техники при обучението на възрастни /постоянният homo ludens/.

Аспектите върху които са поканени участниците да се дискутират засягат играта като средство за възприемане на нови знания; играта като метод за натрупване на нови умения; играта като възможност за придобиване на нови компетентности.

Защо игровите модели са ефективни и за възрастни?

В дискусията ще търсим:

Как играта може да послужи за повишаване на мотивацията във възрастните обучаеми?

Възможно ли е да послужи за развиване на навици в зрели курсисти?

Има ли отношение към създаването на положителна атмосфера в групата?

Може ли да се постигне чрез игра усвояване на практически знания?

В този контекст можем да обсъдим и видовете игрови методи: 

  • Деловите игри – като симулация на реални бизнес ситуации, позволяващи на участниците сами да вземат решения и да проследят последствията от взетите решения;

  • Ролевите игри – като разпределяне на роли и проиграване на различни сценарии за обработка на комуникативни навици и умения за работа в екип;

  • Ситуациите – като метод за разрешаване на реални или моделирани проблемни ситуации;

  • Он-лайн игрите – като алтернативна, виртуална реалност за обучение чрез симулатори и виртуални лаборатории

 

Снимка
Име и фамилия
Лина Костадинова
Lina Kostadinova

Ролевите игри в обучението на възрастни  предлагат множество ползи, които допринасят за комплексното развитие на участниците. Чрез тях те не само усвояват нови знания по интерактивен и ангажиращ начин, но и развиват критично мислене и социални умения. Чрез ролевите  игри може да се подпомогне придобиването на основни социални компетентности като:

  • Способност за презентиране и комуникация – участниците тренират да формулират и изразяват становища, да изслушват, да изказват мнение.
  • Способност за сътрудничество – формират се екипи, подготвят се за ролята, развиват стратегии. 
  • Способност за преодоляване на конфликти – учат се да реагират прагматично на емоционални изказвания по време на дискусия, да преодоляват конфликтни ситуации. 

Подготовката на ролева игра, насочена към  развиване на професионалната компетентност в дадена област изисква много задълбочена подготовка от преподавателя. За изходна точка служи описание на ситуацията, подобна на това при казусите. Във фазата на подготовка,  преподавателят може да включи обучаващите при разработването на ролите и на цялата информация, необходима за осъществяването и.  Тук се изяснява и ролята на наблюдателите. Протичането на играта зависи да голяма степен от активността на участниците. Тук е ролята на преподавателя  да мотивира участниците, да подбере актуална и интересна тема, да я представи интригуващо, да ръководи разпределянето на ролите, да подготви внимателно всичко необходимо, така че да гарантира постигането на учебните цели. Важна роля има заключителната фаза на играта, където се обсъждат и обобщава резултатите.

За ролевите игри често е нужно много време, поради което преподавателят трябва да прецени кога този метод оправдава използването си при разработваната тематика.

Чрез своите ангажиращи и интерактивни елементи ролевата играта не само че прави учебния процес по-забавен и мотивиращ, но също така развива важни умения и компетенции, които са полезни в реалния живот. Този подход насърчава обучаващите се  да бъдат активни участници в собственото си обучение, като развиват ключови способности за бъдещето.

Вт., 04/03/2025 - 14:28 Permalink
Снимка
Име и фамилия
Лидия Кайнарова
lidiya_kaynarova

Игровите модели оказват значително влияние върху обучението на възрастни, защото те ангажират участниците на множество нива – емоционално, когнитивно и социално. Ето няколко основни причини и аспекти:

1. Повишаване на мотивацията

  • Ангажиране и интерес: Играта създава среда, в която възрастните обучаеми са активни участници, а не просто пасивни получатели на информация. Това повишава вътрешната им мотивация, защото се чувстват част от процеса.
  • Емоционална връзка: Интерактивните и забавни елементи дават възможност за създаване на положителни емоции, които могат да засилят желанието за учене.

2. Развиване на навици и умения

  • Практическо усвояване: Чрез симулации и ролеви игри, обучаемите могат да практикуват нови умения в безопасна среда, което улеснява интегрирането им в ежедневната практика.
  • Обратна връзка: Игровите модели предоставят незабавна обратна връзка, която помага за коригирането на поведението и усвояването на положителни навици.

3. Създаване на положителна атмосфера в групата

  • Социална интеракция: Игровите дейности насърчават комуникацията и сътрудничеството, което води до изграждането на доверие и екипен дух.
  • Подобряване на отношенията: Чрез споделени игрови преживявания се формират по-силни социални връзки, които могат да създадат подкрепяща и мотивираща атмосфера.

4. Усвояване на практически знания

  • Реалистични ситуации: Чрез делови игри, ролеви игри и симулации, участниците имат възможност да се сблъскат с реални предизвикателства и да експериментират с различни решения.
  • Виртуални лаборатории и симулатори: Онлайн игрите предоставят възможност за симулиране на комплексни ситуации, които в реалния живот биха били трудни или скъпи за пресъздаване. Това дава възможност за по-добро разбиране на теорията чрез практика.
Ср., 12/03/2025 - 14:45 Permalink
Снимка
Име и фамилия
Виктор Лютов
Представяне

Главен експерт, дирекция "УММД"

Виктор Лютов

Към предишните мнения, със които съм съгласен напълно, ще допълня една от основните характеристики на играта : тя допуска и прощава пропуски и грешки, с което се улеснява достъпването и допълването на знания и умения защото отпада тежестта от традиционните методи на усвояване на същите и тревогата за вероятни грешки и пропуски. Като на игра е все пак, какво толкова ? Примерите на успешни включвания в същата, достойни за подражание се увеличават драстично, а също се виждат по - добре и характерните пропуски и неточности, с което се откроява по - ясно цялата картина на полето на познание с всичките й особености, както и ролевите модели в нея - успешни или не толкова успешни. Отработването на различни ситуации дава усет към същите и усещане за предвидимост на тяхното развитие, а всичко това - повече увереност и самочувствие, основополагащи за процеса на учене и прилагане на вече наученото на практика поради мотивационният си резултат. Мотивираната, уверена личност увеличава своят коефициент на полезно действие и редуцира до полезни изводи ефектите от своите пропуски или грешки. 

Пет., 14/03/2025 - 11:55 Permalink