Хубав ден на всички,

Обучение през целия живот, това е нещо, в което се убеждаваме непрекъснато. В процеса на обучение се обучават не само обучаемите, но и самите преподаватели. За да е по-успешно обучението се търсят различни форми на комуникация (общуване) между обучаеми и преподаватели, различни методи на преподаване – редовни, задочни, дистанционни. 
Според мен е много важно да се изградят отношения на доверие (среда на доверие) между самите обучаеми от една страна и между обучаемите и преподавателя от друга. С други думи, процесът на обучение трябва да се освободи от елемента на притеснение. Да не съществува притеснение от задаване на въпроси. Всеки въпрос може да намери или да търси своя отговор.
В интернет могат да се намерят различни техники за разчупване на леда при започване на обучението. Прилагането на някоя от тях зависи от самата група – възраст, колко човека са, ниво на подготовка, цел на обучението и др. Винаги трябва да се знае, че началото си е само начало и че за творческите взаимоотношения трябва да се работи през целия процес на обучение. Целта е и двете страни – обучаеми и преподаватели да изпитват чувство на полезност и удовлетвореност.

Здравейте колеги,
Въпреки, че интерактивните методи придобиха популярност през последните години, като форма на изграждане на диалог преподавател – обучавани, те са известни отдавна като техника за обучение. Факторите, които определят ефективността на обучението са много, но съществен е този, свързан с ангажираността и участието на всеки един обучаван в процеса на обучението. Преподавателят трябва не само да предоставя знания, но и да мотивира, координира и ръководи всеки участник за активност и сътрудничество с другите. 
Основната цел на интерактивните методи, според мене, е да се стимулират обучаваните да мислят в контекста и с термините на конкретното преподавано съдържание и да се мотивират да прилагат усвоените знания и умения при изпълнение на служебните си задачи. Когато успешно се постигне тази цел, счупването на ледовете се получава естествено и обучаваните започват да търсят и предлагат решения, като по този начин активно участват в процеса на обучението си.

Привет!
Казвам се Виктория Георгиева и специално по тази тема си мисля, че за да можем за научим някого на каквото и да било е необходимо първо да се опитаме да го разберем - да открием и проумеем как той мисли и възприема нещата; да се опитаме да видим процеса на преподаване през неговите очи ))) (най-образно казано). Защото ако учителят (аз лично предпочитам тази дума) постигне тази връзка с ученика си, то за него се открива многообразие от възможности за предоставяне на знания.

Съгласен съм с изложените мнения, като тук искам да споделя един метод, който се ползва за повишаване активността на обучаемите. За целта преди събиране на групата за обучение е предоставен казус (въпросник) за разработване на тематични отговори по теми, с предлагано решение от всеки един от обучаемите, какво следва да се направи по организация, осигуряване, знания, умения и др. по решаване на проблем/и и т. н. В деня на обучението всеки представя неговата разработка, която се обсъжда колективно за всеки от всички и в последствие преподавателя прави анализ, препоръки, указания, поднася материала за обучение, в контекст на различните ,,виждания”.

Мотивация
За да продължим темата за мотивацията бихме могли да кажем, че за да бъде наистина ефективен и резултатен един учебен процес, то трябва да има наличие на адекватно функциониращи негови елементи, а един от най- важните е именно мотивацията при обучаемите. Това е мотивацията за учене, за овладяване на нови знания и умения, а при преподавателя тя се изразява в това да успее да предаде на своите обучаеми съответния материал, така че да бъде в максимална степен разбран и усвоен от тях и приложен след това в практиката. Тук също така е уместно да подчертаем и това че мотивацията е един от най-трудните за дефиниране процеси, тъй като се обуславя от множество фактори, - като личността, способностите, характера на прилаганите задания, средата на преподаване, стимулите, поведението на преподавателя. Оттук следва и факта, че сложността за преподавателя при овладяване и предаване по резултатен начин на съответната материя е пряко и непосредствено свързан и с неговата индивидуална мотивация, така че определено съществува взаимовръзка между двата елемента – по-добра мотивация – по-високо ниво на преподаване.
Конфликти в групата наблюдавани в процеса на преподаване 
Когато говорим за конфликти, бихме могли да кажем, че те биват различни видове, това е необходимо за да можем успешно да ги насочваме и управляваме, трябва да променим отношението си към тях, да осъзнаем, че те не са някакъв вид война, който да водим,а просто проява на някакви различия, а те трябва да се управляват, а не да се ограничават или отричат. При вътрешно груповите конфликти е необходимо да се преобразува групата, да се реорганизират функциите, вътрешната йерархия на участниците в нея. Необходими са също така и персонални промени – при наличието на междуличностни конфликти и противоречия, обновяване на организацията, премахване на бариерите в общуването, търсене на нови,обединяващи цели, създаване на атмосфера на новаторство и приятелски дух.Всичко това което изброихме спада към групата на подходящите методи за преодоляване на конфликтите. Може да се каже че отбягването на конфликтите в дългосрочен план е една стратегия която не спада към групата на най-ефикасните или печеливши стратегии.
Още Аристотел е казал, че човекът е социално или обществено животно, така че неговото съществуване е пряко и непосредствено обвързано с групата, така че той не би могъл да я избегне, а оттам пък неминуемо се пораждат и различните по рода си конфликти и противоречия между отделните индивиди.